15.8 C
София

Илюзиите

Когато сме млади и незрели, илюзиите са част от ежедневието, от нощите, мислите и представите за заобикалящата ни действителност. В ранна или по-късна тинейджърска възраст всички се отплесваме и вярваме на неща, които по-късно осъзнаваме, че са били само една илюзия, разиграна в нашата глава, за която сме вярвали, че е действителност.

Със съзряването и помъдряването раздялата с илюзиите е естествена и полезна, защото вече научаваме, че не всичко е черно и бяло, и че има нюанси не само на сценариите, но и на междуличностните отношения и на емоциите, които свързваме с тях. Осъзнаваме, че сега и веднага не е единствената рецепта за някои процеси да се случат. Разбираме, че раздаването докрай в каквото и да е единствено ни кара да се чудим къде да се озовем после и как ще се съберем отново със себе си. Вчера и утре добиват един по-различен характер и потокът на годините ни учи (непрестанно), че тук и сега е най-важният миг. По болезнен или по-щадящ начин научаваме, че незаменими хора няма и че рано или късно душата, сърцето и ума намират утеха в някой или нещо друго.

Когато сме млади, незрели и неопитни, амплитудите на емоциите и начинът на преживяване на събитията приличат на една разцентрована електрокардиограма – всяко положително събитие е “wow, жестоко, невероятно, единствено, неповторимо“ и т.н., а на негативите сме склонни да придаваме самоубийствено или поне саморазрушително значение.

И така, раздялата с илюзиите естествено ли настъпва с напредване на възрастта? И кога по-точно? Всички познаваме хора, които дори и на една вече привидно зряла възраст, продължават да създават филми в главата си и да нагласяват сценарии, в които те играят (или им се иска да играят) главната роля. Вживяват се, влюбват и разлюбват другия главен герой, сменят сюжета или удължават сериала с още един сезон. Резултатът от съществуването в илюзии не винаги обаче е негативен. Понякога илюзионистът (нека го наречем така за целите на тази статия) всъщност се ощастливява, разхубавява, добива едно загадъчно одухотворение и сякаш не стъпва, а лети.

Колко удобно е да сложиш розовите очила и да създаваш действителност, съшита от илюзии…

В ерата на положителното мислене, на възнамеряването и на визуализацията, къде е границата между живота в илюзии и положителната нагласа към живота?

Винаги съветвам хората, с които работя, да мечтаят на едро и да визуализират желанията си, все едно вече са се случили. Естествено, ако този процес е придружен със седене и нищо-не-правене, резултати едва ли ще има, независимо от силата на мисълта. Липсата на мечти, желания и намерения е другата крайност, наречена още цинизъм. Връщайки се отново на естествената раздяла с илюзиите обаче, не ставаме ли всички ние цинични в даден момент, просто защото животът вече ни е поочукал и ни е нашамарил с няколко урока, които не смеем да забравим. Дръзваме ли пак да вярваме на илюзии, пък макар и за едно кратко щастие и завръщане в младостта и необременеността на младежкия дух?

Така сладко е да се отдадеш на мечти в очакване на (не)очакваното непознато, носещо със себе си илюзии. Изкушаващо е да си позволиш непозволено реене в мисли, които не би следвало да са присъщи на помъдрялото и поживяло аз. И все пак го правим, просто защото сме човешки същества, носещи душевност и спомени за (не)изживени илюзии. Въображението е било и ще продължава да бъде основен двигател за създаване на изкуство, иновации, промени и революции от всякакъв вид. Така че полезността на съпреживяването на един паралелен свят или паралелна действителност е доказана. За някои това е начин да се изключат от засмукалата ги матрица, за други е възможност за преживеят, макар и в ментален филм, нещо невъзможно в реалността, от която не могат или не искат да избягат.

Мисля, че разликата е в това, че в процеса на помъдряване сме по-наясно кога сме се потопили в илюзия и знаем завидно добре колко дълъг ще бъде животът на тази химера. Дори и да искаме да удължим живота на въображаемата действителност, това рядко е възможно. Дори и влюбването в нещо или в някого е осъзната илюзия с предизвестено проглеждане. В какво всъщност се влюбват и млади, и стари? В начина, по който обектът на влюбване ни кара да се чувстваме, в огледалото, в което той или тя се превръща за нас, влюбваме се в нашето собствено отражение, което виждаме в това огледало. Мъдростта ни кара да осъзнаем дори и това.

Пишейки това, изобщо не се чувствам мъдра. От една страна, защото продължавам да разсъждавам над въпроса полезни ли са илюзиите или не, а от друга, защото приемайки мъдростта, ще трябва да се разделя с илюзиите, а не съм готова за това. Все още не.  Искам си мечтите, искам си сънуването в будно състояние, искам силата, която идва ръка за ръка с мечтите и цялата подкрепа на Вселената, съпътстваща целия този процес.

Пожелавам ви мъдър ноември, изпълнен с вдъхновяващи илюзии!

Related Articles

Как да бъдем еко на път?

Възможно ли е да обикаляме света, без да оставяме негативен екологичен отпечатък? Какво да направим, така че да пътешестваме устойчиво и трудно ли се...

Младежи се учат да живеят устойчиво в еко общност край село Буново

Мотивирани поддръжници на екологичния начин на живот се срещнаха през септември в българско еко селище за обмяна на идеи, опит и ноу-хау техники. Младежкият...

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

Stay Connected

22,037FansLike
0FollowersFollow
0SubscribersSubscribe
- Advertisement -

Latest Articles

Как да бъдем еко на път?

Възможно ли е да обикаляме света, без да оставяме негативен екологичен отпечатък? Какво да направим, така че да пътешестваме устойчиво и трудно ли се...

Младежи се учат да живеят устойчиво в еко общност край село Буново

Мотивирани поддръжници на екологичния начин на живот се срещнаха през септември в българско еко селище за обмяна на идеи, опит и ноу-хау техники. Младежкият...

Гората.бг подарява 15 000 дръвчета

Гората.бг ще раздаде безплатно 15 000 дръвчета на всички, които искат „да се събудят за доброто“. По този начин организацията ще отпразнува Деня на...

Как да предпазваме океаните с всяко пускане на пералнята

При всяко изпиране дрехите ни отделят микротъкани, които попадат във водния поток и така намират път към моретата и океаните. Това не би било...