Да предположим, че оставите бебе в стая със змия и паяк – въпреки че е крайно хипотетичен въпрос – дали те ще ги оставят на мира или ще си играят с тях?
Оказва се, че въпросът не е крайно хипотетичен, защото учени са се интересували и са правили опити, за да проверят. Резултатите показват, че бебетата обичат да си комуникират с всякакви животни, дори змии и паяци, което говори много за страховете, приемани понякога за вродени или еволюционни. Такъв е и страхът от змии, срещан често и по цялата планета, за който хората си мислят, че сме еволюирали така, че да реагираме на всички змии със страх, защото някои змии са смъртоносни.
Задавайки този въпрос, ново проучване иска да види как бебетата реагират към змиите с идеята, че тези ни мисли са грешни. Измервайки психологическите реакции на бебета, докато гледат клипове, които включват слонове и змии, и тествайки нивата им на стрес при добавен фактор като неочаквана светлина в стаята, учените търсят страхова реакция. Но такава няма, дори когато гледат клип на змия, докладват те.
Всъщност децата не са изплашени – въпреки че обръщат по-голямо внимание на змиите, отколкото на слоновете в клиповете, това не е предизвикано от страх. Някои от учените подозирали подобен резултат, тъй като предишни проучвания са показвали, че и млади маймуни също обръщат повече внимание на змиите, без да са изплашени от тях, което предполага, че змиите са по някакъв начин специални.
Този повишен интерес може би прави страха от тях по-късно толкова широко разпространен. Това е добре за нас от еволюционна гледна точка – да нямаме вградени в нашето ДНК страхове, защото иначе този страх би ни ограничавал в желанието ни да опознаваме света и да го обогатяваме. Вместо това сме еволюирали да се страхуваме от неща, ако в последствие се окажат опасни.
