„Експертно проверено проучване, публикувано в списание Nature…, разкри данни от Нидерландия, които показват, че птичите популации птици са спаднали най-рязко в тези области, където е най-високо замърсяването с неоникотиноиди. Скорци, дървесни врабчета и лястовици са сред най-засегнатите. Най-малко 95% от неоникотиноидите, които се прилагат върху посевните култури,се озовават в околната среда като цяло, убивайкинасекомите, на които птиците разчитат за храна, особено когато отглеждат своите пиленца.“
Изследователите са разгледали няколко потенциални причини за спадана птичите полулации. Те са стигнали до извода, че употребата на неоникотиноидие най-явният и най-интензивният фактор. Водещият изследовател Ханс де Круун обяснява пред Guardian, че“…има невероятно количество имидаклоприд във водата. Така че няма вероятност тези негативни ефекти да бъдат ограничени само до птиците“.
Дори ако земеделските стопани са прави в твърдението си, че ще бъдат изправени пред значителни загуби, ако не използватнеоникотиноиди тази година, трябва да се запитаме: пред какви загуби ще са изправени те в дългосрочен план насред една еко система, в която има твърде малко птици и пчели – една съсипана екосистема.
Вече има достатъчно основания да вярваме, че един цялостен, агроекологичен подход към селското стопанство може да надмине резултатите на химически зависимото селско стопанство. И не можем повече да си позволяваме да оценяваме безопасността на химикалите изолирано, без да вземае предвид здравенто на цялата екосистема.
