Три хилядолетия преди културата на фараонски Египет, Винчанската култура вече е била една “забравена” цивилизация.
В началото Винча се е разглеждала като културен субект и част от по-голяма цивилизация и поради това остава дълго време без внимание. Първоначално намерените глинени съдове със знаци предизвикват интерес в някои академични среди, но той бързо затихва. Интересът се възражда през 60-те години и се дължи на ново откритие, направено през 1961 г. от д-р Н. Власа по време на разкопките на трансилванската област Тартария. Сред различните артефакти са възстановени три глинени плочки, които той анализирал чрез радиовъглероден анализ – нововъведение по онова време. Предметите са датирани около 4000 г.пр.н.е. и са били използвани от хулителите на новия метод като потвърждение, че радиовъглеродният анализ дава погрешна информация. Не било възможно артефактите да са „толкова“ стари. Чрез традиционния сравнителен метод те са били датирани между 2900-2600 г.пр.н.е. Първоначално Власа забелязва, че Винчанската култура има силни прилики с цивилизацията на Шумер, датирана 3500-3200 пр.н.е. Тогава се приема, че шумерите са повлияли на Винча, а някои предполагат, че шумерските златари са се преселили в близост до златните находища в района на Трансилвания, основавайки дъщерна култура. Но ако резултатите от въглеродното датиране са правилни, това означава, че културата на Винча е по-стара от Шумер или Шумер е бил поне едно хилядолетие по-стар. Никой не оспорва обаче факта, че обектите на културата на Винча и Шумер са много сходни. И за това говорят не само керамичните предмети – те споделят писменост, която изглежда идентична. В действителност възбуденият слаб интерес около Винчанската култура преди 60-те години се дължи именно на нейната “писменост”. Откритието на Власа само изглежда потвърждава заключението, че тя е била повлияна от Близкия изток. Всички са съгласни, че двете писмености са били свързани, а някои виждат връзка и с Крит. Но предположението, че културата Винча предшества Шумер би прекъснала археологическия контекст и затова днес теорията е, че двете писмености са разработени самостоятелно.
Но коя е културата Винча? През 1908 г. най-голямото праисторическо селище от неолита в Европа е било открито в село Винча, на 14 км от сръбската столица Белград. Откритието е направено от екип под ръководството на Милош Васич, първият училищен археолог в Сърбия. Касае се за една цивилизация, в която хората са живели в градски къщи със сложна архитектура от няколко стаи, изградени от дърво и измазани с кал. Къщите се простират по протежение на улица, което прави Винча първото градско селище в Европа, по-старо от градовете на Месопотамия и Египет. А самият град Винча е само един от градовете – открити са още селища близо до Дивостин, Потпорани, Селевац, Плочник и Предионица. Археолозите заключават, че през 5-то хилядолетие и началото на 4-то хилядолетие пр.н.е. европейците са имали древни градове с висока концентрация на населението, храмове с много етажи, просторни жилища с четири или пет стаи, професионални керамици, тъкачи, металурзи на мед и злато, както и други занаятчии, произвеждащи широка гама от сложни продукти. Изградена е мрежа от процъфтяващи търговски пътища, по която се търгуват обсидиан, мидени черупки, мрамор, мед и сол. Винчанската култура също така е имала развито минно дело хилядолетие преди приетата дата за Европа. Минното дело е започнало 4000 г.пр.н.е., а медната мина Рудна Глава на 140 км източно от Белград е имала вертикални шахти, стигащи до двадесет метра дълбочина. Разкопките на мини в южната част на Сърбия разкриват наличието на пещ, използвана за топене метал. Пещта съдържа инструменти като медни длета, двуглав чук и брадва. Открити са и няколко метални предмета, които са произведени там.
Разкопките също откриват и серия от статуетки. Археологът Юлка Кузманович-Цветкович отбеляза, че според намерените фигурки младите жени са облечени красиво като днешните момичета, с къси горнища и къси поли, и са носели гривни около ръцете. Неизвестното племе, живяло между 5400 и 4700 г.пр.н.е. на площадка от 120 хектара, където сега се намира Плочник, е познавало търговията, занаятите, изкуството и металургията. Известната американска археоложка от литовски произход Мария Гимбутас нарича тази цивилизация „Стара Европа“.
Продължаващите разкопки позволяват по-добре да я разберем и опознаем. Например, близо до селището се намира термичен извор, който е доказателство за най-стария SPA център. Винчанските къщите са имали печки, специални отвори за боклук и са погребвали мъртвите в гробище. Хората са спели на вълнени и кожени постелки, правили са дрехи от вълна, лен и кожа и са отглеждали животни. Обществото обичало децата – възстановените артефакти включват играчки като животни и дрънкалки от глина, както и малки купи, тромаво изработени, очевидно направени от деца.
“Стара Европа” е неолитна цивилизация от хора, които са били земеделци и са отглеждали домашни животни – кози, овце и свине. Те също отглеждали най-плодородните видове праисторическо зърно. Имали са дори пазарна икономика: излишъкът от продукти е довел до увеличаване на търговията със съседните региони, които предоставяли сол, обсидиан или миди. В действителност това не е истинска неолитна цивилизация – били са хора повече от бронзовата епоха, отколкото от каменната ера, и то в момент, когато останалата част от Европа и Близкия Изток дори не е навлязла в каменната ера.
Да се върнем на най-важното откритие – тяхната форма на писменост. Като най-древни писмености днес официално се приемат шумерската и египетската. Шумерската писменост се заражда в края на ІV хил.пр.н.е., т.е. в началото на епохата на бронза. Най-старите знаци, които могат да се определят като писменост обаче, са именно знаците, намерени по предметите на културата Винча. Гимбутас нарича тази писменост „езика на богинята-майка“.
Днес са каталогизирани 210 знака, повечето от тях се състоят от прави линии и имат праволинейна форма, като са изградени върху пет основни фигури – права линия, две линии, които се пресичат в центъра, две пресичащи се линии в единия край, точка и крива линия.
Знаците, открити върху съдовете и керамичните фигурки от Винчанската култура, са сходни с тези от плочката от Градешница и печата от Караново, както и други подобни открити на територията на България. Изследователите обаче смятат, че дори и най-сложните примери от тази писменост не са „текстове“, тъй като написаното е твърде кратко за описване на някаква история или на историческо събитие. Така че, какво е това? Дали е просто декорация, магически формули, карта на звездното небе или нещо друго?
Това са само част от примерите, които доказват, че “Стара Европа” е била една цивилизация, изпреварила с хилядолетия своите съседи. “Стара Европа” е култура, предшественик на по-късни културни събития, една древна цивилизация, изгубена във вълните на някой геоложки катаклизъм или във вълните на нашествието от източни племена. Но наистина „Стара Европа“ се очертава по-стара от всичко друго в Европа и Близкия изток.
