21.8 C
София

Да знаеш къде свършва твоята свобода и къде започва чуждата е безценно качество

Пред перспективата да мия мръсни кучешки лапи и да мръзна по студовете, чакайки хайванчето да облекчи физиологичните си нужди, избрах компромисния вариант. Тиха, кротка и скромна рибка. Не съвсем скромна, защото тукашната храна не й понася и пазаруваме онлайн през интернет, но това са подробности. За тиха също не съм съвсем точна, тъй като редовно посред нощ я чувам как палаво пренарежда камъчетата в аквариума. Да не ставаме дребнави, с една дума – избрах чистичко затворено животинче, който да покрие критерия „домашен любимец“.
Като горд собственик на превъзходна червена ефирна бета вече си представях как я слагам в някакъв буркан и веднъж годишно се занимавам с почистване на въпросното стъкло. Това се оказа мираж.
Още щом я взех от магазина, продавачката ме закле да й осигуря достатъчно място за живеене. Даже сподели, че рибата се дразнела от собственото си отражение, та било хубаво да е нещо по-голямо, за да не я стресираме излишно. Това ми прозвуча точно като изискването, според което затворниците в килията трябва да имат ни повече, ни по-малко от 2 квадратни метра собствено пространство в килията.
Сега новодомката се вихри в превъзходен морски дом, изпълнен по всички изисквания на науката. И най-вече достатъчно голям, за да не й създаваме излишни драми. А на мен ми се пада по-малко от квадратен сантиметър лично пространство. На леглото ми солидно се е разположила армия от войници, в комплект с няколко коли и бетоновоз. В дамската си чанта нямам място за женски глезотии, но винаги ще се намери за кутия с детски сок, бонбонки, дъвки и 1-2 мини колички. Отдавна не съм усещала какво е да чуеш тишината, защото дори и в банята, на вратата детските ръце барабанят нервно със заповед-покана „Искам да правим заедно кееееееееееееееекс“.
Усещането за такт, за ненавлизане в чуждото лично пространство може и да е вродено у някои индивиди. Аз обаче с две ръце поддържам теорията, че то се учи и е белег за добри маниери. Както приучаването към редовно миене на зъбите и ръцете, така и да си толерантен също трябва да минава през редовни тренировки.
Така от ранна детска възраст разбираш, че не само рибката има нужда от достатъчно място за своето съществуване. А и човешкото същество. Това, което не познаваш и чието име не знаеш. И което се надява, че няма да му се налага да търси паркомясто с часове, защото твоята кола е оставена по диагонал на три места.
Да се обадиш на собствената си майка, за да я попиташ дали е удобно да й се изтърсиш на гости, по нашите географски ширини е нещо непознато. Но в някои чужди култури е въпрос на възпитание и добър тон. Защото дори и майката е човек и има нужда да остане насаме със себе си и сама да определи как използва своите 2 квадратни метри.

 

Related Articles

Как да бъдем еко на път?

Възможно ли е да обикаляме света, без да оставяме негативен екологичен отпечатък? Какво да направим, така че да пътешестваме устойчиво и трудно ли се...

Младежи се учат да живеят устойчиво в еко общност край село Буново

Мотивирани поддръжници на екологичния начин на живот се срещнаха през септември в българско еко селище за обмяна на идеи, опит и ноу-хау техники. Младежкият...

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

Stay Connected

22,037FansLike
0FollowersFollow
0SubscribersSubscribe
- Advertisement -

Latest Articles

Как да бъдем еко на път?

Възможно ли е да обикаляме света, без да оставяме негативен екологичен отпечатък? Какво да направим, така че да пътешестваме устойчиво и трудно ли се...

Младежи се учат да живеят устойчиво в еко общност край село Буново

Мотивирани поддръжници на екологичния начин на живот се срещнаха през септември в българско еко селище за обмяна на идеи, опит и ноу-хау техники. Младежкият...

Гората.бг подарява 15 000 дръвчета

Гората.бг ще раздаде безплатно 15 000 дръвчета на всички, които искат „да се събудят за доброто“. По този начин организацията ще отпразнува Деня на...

Как да предпазваме океаните с всяко пускане на пералнята

При всяко изпиране дрехите ни отделят микротъкани, които попадат във водния поток и така намират път към моретата и океаните. Това не би било...