Пред перспективата да мия мръсни кучешки лапи и да мръзна по студовете, чакайки хайванчето да облекчи физиологичните си нужди, избрах компромисния вариант. Тиха, кротка и скромна рибка. Не съвсем скромна, защото тукашната храна не й понася и пазаруваме онлайн през интернет, но това са подробности. За тиха също не съм съвсем точна, тъй като редовно посред нощ я чувам как палаво пренарежда камъчетата в аквариума. Да не ставаме дребнави, с една дума – избрах чистичко затворено животинче, който да покрие критерия „домашен любимец“.
Като горд собственик на превъзходна червена ефирна бета вече си представях как я слагам в някакъв буркан и веднъж годишно се занимавам с почистване на въпросното стъкло. Това се оказа мираж.
Още щом я взех от магазина, продавачката ме закле да й осигуря достатъчно място за живеене. Даже сподели, че рибата се дразнела от собственото си отражение, та било хубаво да е нещо по-голямо, за да не я стресираме излишно. Това ми прозвуча точно като изискването, според което затворниците в килията трябва да имат ни повече, ни по-малко от 2 квадратни метра собствено пространство в килията.
Сега новодомката се вихри в превъзходен морски дом, изпълнен по всички изисквания на науката. И най-вече достатъчно голям, за да не й създаваме излишни драми. А на мен ми се пада по-малко от квадратен сантиметър лично пространство. На леглото ми солидно се е разположила армия от войници, в комплект с няколко коли и бетоновоз. В дамската си чанта нямам място за женски глезотии, но винаги ще се намери за кутия с детски сок, бонбонки, дъвки и 1-2 мини колички. Отдавна не съм усещала какво е да чуеш тишината, защото дори и в банята, на вратата детските ръце барабанят нервно със заповед-покана „Искам да правим заедно кееееееееееееееекс“.
Усещането за такт, за ненавлизане в чуждото лично пространство може и да е вродено у някои индивиди. Аз обаче с две ръце поддържам теорията, че то се учи и е белег за добри маниери. Както приучаването към редовно миене на зъбите и ръцете, така и да си толерантен също трябва да минава през редовни тренировки.
Така от ранна детска възраст разбираш, че не само рибката има нужда от достатъчно място за своето съществуване. А и човешкото същество. Това, което не познаваш и чието име не знаеш. И което се надява, че няма да му се налага да търси паркомясто с часове, защото твоята кола е оставена по диагонал на три места.
Да се обадиш на собствената си майка, за да я попиташ дали е удобно да й се изтърсиш на гости, по нашите географски ширини е нещо непознато. Но в някои чужди култури е въпрос на възпитание и добър тон. Защото дори и майката е човек и има нужда да остане насаме със себе си и сама да определи как използва своите 2 квадратни метри.
