Една от положителните промени, които се забелязват в следствие на Covid-19 пандемията, е трансформирането на градски улици в пешеходни зони.
През май месец в София ул. Съборна стана пешеходна, а като част от инициативата на Столична община „Зелени улици“ през юли няколко други улици в центъра на града затвориха за коли през летните уикенди. Ротердам, Нидерландия забрани колите след 16:00 по една от централните си оживени улици Witte de Withstraat, а там, където преди е имало паркинг, сега има тераси. Инициативата има за цел да даде възможност на бизнесите да възстановят загубите си, като им предостави възможно най-много физическо пространство.
Преобразяването на паркингите в нови градски кътчета е само една от последните световни практики. Преразпределението на градското пространство е важна стъпка за справяне с последиците от пандемията. Оукланд, Калифорния затвори много квартални улици за автомобилния трафик, а в Лондон кметът Sadiq Khan представи програмата Streetspace, с която освобождава повече пространство за жителите с изграждане на по-широки настилки и временни велоалеи. В Париж планират нови 650 километра „корона велоалеи“ и премахване на 72% от паркирането на улицата.
Един от най-големите проблеми за качествения градски живот е автомобилният трафик. Освен причина за недопустими нива на шумово замърсяване потокът от превозни средства допринася значително за замърсяването на въздуха в градската среда. В началото на февруари 2020 София се класира на 6-то място по замърсяване на въздуха в световен мащаб, докато през октомври 2020 вече заема 36-то място в същата класация. Ясно се вижда положителният ефект от пандемията и от предприетите от Столична община мерки.
Всяка година към автомобилния поток на Европа се прибавят още 3 милиона коли. Гражданите и местните власти трябва да решат как искат да отговорят на тази тенденция и какви действия са готови да предприемат, за да подобрят качеството на живот в градовете.
